[1] Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
[2] Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
[3] И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
[4] Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
[5] Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
[6] Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
[7] Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
[8] Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
[9] Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
[10] Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?
[11] Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
[12] Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
[13] О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и 'тогава' да би ме спомнил!
[14] Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
[15] Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
[16] А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
[17] Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
[18] Наистина, 'както' и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
[19] 'Както' водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; 'Така' Ти погубваш надеждата на човека.
[20] Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
[21] Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
[22] 'Знае' само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.