[1] Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
[2] Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
[3] С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
[4] Наистина ти унищожаваш страха 'от Бога', И намаляваш моленето пред Него.
[5] Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
[6] Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
[7] Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?
[8] Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
[9] Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
[10] Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
[11] Божиите утешения и меките 'Му' към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
[12] Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
[13] Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш 'такива' думи из устата си?
[14] Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
[15] Ето, на светите Си 'ангели' Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
[16] Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!
[17] Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
[18] (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, 'Както бяха чули' от бащите си;
[19] На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);
[20] Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
[21] Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;
[22] Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
[23] Скита се да 'търси' хляб, 'казвайки': Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
[24] Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,
[25] Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
[26] Спусна се на Него с 'корав' врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
[27] Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,
[28] Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
[29] Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
[30] Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на 'Божиите' уста ще бъде завлечен.
[31] Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
[32] Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
[33] Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
[34] Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
[35] Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.