[1] Тогава Иов в отговор рече:
[2] Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
[3] Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?
[4] И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
[5] 'Но' аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила 'скръбта ви'.
[6] Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
[7] Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
[8] Набръчкал си ме в свидетелство 'против мене'; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
[9] Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
[10] Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
[11] Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
[12] Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
[13] Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
[14] Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
[15] Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,
[16] Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
[17] Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
[18] О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място 'за почивка'.
[19] Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.
[20] Моите приятели ми се присмиват; 'Но' окото ми рони сълзи към Бога,
[21] Дано Той 'сам' защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!
[22] Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.