[1] И Иов продължи беседата си като казваше:
[2] В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,
[3] 'Заклевам се, че' през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,
[4] Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.
[5] Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.
[6] Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.
[7] Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззакония.
[8] Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?
[9] Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?
[10] Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?
[11] Ще ви науча 'това', 'което е' в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ща да скрия.
[12] Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?
[13] Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:
[14] Ако се умножават чадата му, 'умножават се за меч'; И внуците му не ще се наситят с хляб.
[15] Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.
[16] Ако и да натрупа сребро 'много' като пръст, И приготви дрехи 'изобилно' като кал,
[17] Може да приготви, но праведните ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.
[18] Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.
[19] Богат ляга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си, и го няма;
[20] Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;
[21] Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва от мястото му.
[22] Защото 'Бог' ще хвърли върху него 'беди', и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.
[23] Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвирват 'така, че ще бяга' от мястото си.