[1] Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът 'чака'.
[2] Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
[3] Дай, моля', поръчителство'; стани ми поръчител при Себе Си; Кой 'друг' би дал ръка на мене,
[4] Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.
[5] Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
[6] Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
[7] Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми 'телесни' части 'станаха' като сянка.
[8] Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
[9] А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
[10] А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
[11] Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
[12] Нощта 'скоро' ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
[13] Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,
[14] Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
[15] То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
[16] При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.