[1] Елиу още проговаряйки рече:
[2] Мислиш ли, че е право това, което рече ти: Моята правда 'в туй дело' е повече от Божията?
[3] Защото ти рече: Какво ще ми бъде преимуществото? Какво ще ме ползува повече отколкото, ако бях съгрешил?
[4] Аз ще отговоря на тебе. И на приятелите ти с тебе.
[5] Погледни към небесата и виж; И гледай облаците, 'колко' по-нависоко са от тебе.
[6] Ако съгрешаваш, какво правиш против Него? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?
[7] Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава от ръката ти?
[8] Нечестието ти 'може да повреди само' човек като тебе; А правдата ти 'може да ползува само' човешки син.
[9] Поради много угнетения викат 'страдалците', Пищят поради насилието на мощните;
[10] Но пак никой не казва: Где е Бог Творецът ми, Който дава песни нощем,
[11] Който ни учи повече нежели земните животни, И прави ни по-мъдри от въздушните птици?
[12] Така те викат; но Той не отговаря 'Да ги избави' от гордостта на нечестивите.
[13] Наистина, Бог не слуша празнословието, И Всемогъщият не го зачита,
[14] Колко по-малко, когато ти казват, че не Го виждаш, Че делото 'ти' е пред Него, и 'напразно' Го чакаш!
[15] И сега, понеже не 'те' е посетил в яростта Си, И не е прегледал със строгост надменността ти,
[16] Затова Иов отваря уста 'да говори' суетности, Трупа думи лишени от благоразумие.