[1] Тогава Иов в отговор рече:
[2] До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
[3] Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
[4] Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
[5] Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
[6] Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
[7] Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
[8] Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
[9] Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
[10] Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
[11] Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
[12] Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
[13] Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
[14] Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
[15] Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
[16] Викам слугата си, и не отговаря, 'При все че' с устата си му се моля.
[17] Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,
[18] И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
[19] Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
[20] Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се 'само' с кожата на зъбите си.
[21] Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
[22] Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
[23] О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
[24] Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
[25] Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
[26] И, като изтлее след кожата ми това 'тяло', 'Пак' вън от плътта си ще видя Бога:
[27] Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. 'За тая гледка' дробовете ми се топят дълбоко в мене.
[28] Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това 'страдание' се намира в 'самия' него!
[29] Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията 'нанесени' от меча, За да познаете, че има съд.