[1] Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
[2] Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
[3] Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
[4] Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
[5] Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
[6] Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,
[7] Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?
[8] Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
[9] Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
[10] Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
[11] Костите му са пълни със 'съгрешенията на' младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
[12] Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,
[13] Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
[14] Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще 'се обърне' във вътрешностите му.
[15] Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
[16] Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
[17] Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
[18] Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
[19] Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
[20] Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази 'нищо' от това, което му е най-мило;
[21] 'Понеже' не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
[22] Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
[23] Когато се кани да напълни корема си, 'Бог' ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато 'още' яде.
[24] Когато бяга от желязното оръжие, 'Стрелата на' медния лък ще го прониже.
[25] Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
[26] Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван 'от човек' ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
[27] Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.
[28] Богатството на дома му ще изчезне, В деня на 'Божия' гняв ще се разпилее.
[29] Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.