[1] Душата ми се отегчи от живота ми; 'За това' ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
[2] Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
[3] Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
[4] Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
[5] Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
[6] Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
[7] При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да 'ме' избави от ръката Ти?
[8] Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
[9] Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
[10] Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
[11] С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
[12] Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
[13] Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
[14] Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.
[15] Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
[16] Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
[17] Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
[18] Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? 'Иначе', бих издъхнал без да ме е виждало око;
[19] Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
[20] Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
[21] Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -
[22] Земя мрачна като самата тъмнина, 'Земя' на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.