[1] Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
[2] Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
[3] Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
[4] Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
[5] Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за 'забава на' момичетата си?
[6] Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
[7] Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
[8] Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече 'това'.
[9] Ето, надеждата 'да го хване' някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
[10] Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
[11] Кой Ми е дал по-напред, та да 'му' отплатя? 'Все що има' под цялото небе е Мое.
[12] Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство.
[13] Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
[14] Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
[15] 'Той' се гордее с наредените 'си' люспи, Съединени заедно 'като че ли' плътно запечатани;
[16] Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
[17] Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
[18] Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
[19] Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
[20] Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне 'над пламнали' тръстики.
[21] Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.
[22] На врата му обитава сила, И 'всички' заплашени скачат пред него.
[23] Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
[24] Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
[25] Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
[26] Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
[27] Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
[28] Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
[29] Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
[30] 'Като' остри камъни има по долните му части; Простира 'като белези от' диканя върху тинята;
[31] Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
[32] Остава подир себе си светла диря, 'Тъй щото' някой би помислил, че бездната е побеляла 'от старост'.
[33] На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
[34] Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.