[1] А Иов в отговор рече: -
[2] Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу 'нея' на везните!
[3] Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
[4] Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.
[5] Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?
[6] Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
[7] Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
[8] Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -
[9] Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
[10] Но, 'това' ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
[11] Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
[12] Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
[13] Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
[14] На оскърбения 'трябва да се покаже' съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
[15] Братята ми 'ме' измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
[16] Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
[17] Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
[18] Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
[19] Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
[20] Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
[21] Сега и вие сте 'така' никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
[22] Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
[23] Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
[24] Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
[25] Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
[26] Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
[27] Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали 'яма' на неприятеля си.
[28] Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане 'явно' пред вас ако аз лъжа
[29] Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
[30] Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?