[1] И Иов още продължи беседата си като казваше:
[2] О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
[3] Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
[4] Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
[5] Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
[6] Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
[7] Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
[8] Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
[9] Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
[10] Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
[11] Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
[12] Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
[13] Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
[14] Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
[15] Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
[16] Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
[17] Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
[18] Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.
[19] Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
[20] Славата ми зеленее 'още' в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
[21] Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за 'да чуят' съветите ми.
[22] Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
[23] За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.
[24] Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не 'можаха да' потъмнят светлостта на лицето ми.
[25] Избирах пътя към тях, и седях пръв 'помежду им, 'И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.