[1] Думи на цар Лемуила. Поука, с която го е поучила майка му. Какво, синко, какво, сине на утробата ми? Какво, сине на оброците ми?
[3] Не давай на жени силите си, нито пътищата си на ония от тях, които царе погубват.
[4] Не е за царе, Лемуиле, не е за царе вино да пият, нито за князе – сикер,
[5] за да не би, като се опият, да забравят закона и да изкривяват съдбата на угнетените.
[6] Дайте сикер на загиващия и вино на огорчения по душа;
[7] нека той пийне и забрави сиромашията си и да си не спомня вече за страданието си.
[8] Отваряй устата си за безгласния и за защита на всички сираци.
[9] Отваряй устата си за правосъдие и за делото на сиромаха и немотния.
[10] Кой ще намери жена добродетелна? Нейната цена е по-висока от бисер;
[11] сърцето на мъжа и е уверено в нея, и той не ще остане без печалба;
[12] тя му отплаща с добро, а не със зло, през всички дни на живота си.
[13] Набавя си вълна и лен, и на радо сърце работи с ръцете си.
[14] Тя, както търговските кораби, отдалеч си набавя храна.
[15] Тя става още през нощта и раздава храна в къщата си и уреченото на слугините си.
[16] Намисли си за нива, и придобива я; от плода на ръцете си насажда лозе.
[17] Препасва със сила кръста си укрепва мишците си.
[18] Тя чувствува, че занятието ѝ е добро, и светилото ѝ не гасне нощем.
[19] Протяга ръце към хурката, и пръстите ѝ се хващат за вретеното.
[20] Шепата си на сиромах отваря, и ръката си на нужделив подава.
[21] Не се бои от студ за челядта си, защото цялата ѝ челяд е облечена с двойни дрехи.
[22] Тя си тъче килими; висон и пурпур е нейно облекло.
[23] Мъжът ѝ е известен при портите, кога седи със старейшините на страната.
[24] Тя работи покривки и ги продава, доставя пояси на финикийските търговци.
[25] Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето.
[26] С мъдрост отваря устата си, и кротка поука е на езика ѝ.
[27] Наглежда домакинството вкъщи и не яде хляба на празността.
[28] Стават децата и я облажават, мъжът, и той я хвали:
[29] „много жени добродетелни е имало, но ти надмина всички“.
[30] Миловидността е примамлива и хубостта – суетна; но жена, която се бои от Господа, е достойна за хвала.
[31] Дайте ѝ от плода на нейните ръце, и нека делата ѝ я прославят при портите!