[1] Своенравният върви след своите прищевки, въстава против всичко умно.
[2] Глупавият не обича знание, а само да покаже ума си.
[3] С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение, а с безславието – позор.
[4] Думите на човешките уста са дълбоки води; изворът на мъдростта е буен поток.
[5] Не е добро да бъдеш лицеприятен към нечестивия, за да събориш праведния в съда.
[6] Устата на глупавия водят към свада, и думите му предизвикват бой.
[7] Езикът на глупавия е гибел за него, и устата му са примка за душата му.
[8] (Страхът събаря ленивеца, а женоподобните души ще гладуват.)
[9] Думите на шепотника са като сладкиши, и те влизат вътре в утробата.
[10] Нехайният в работата си е брат на разсипника.
[11] Името на Господа е яка кула: побегне ли в нея праведник, в безопасност е.
[12] Имотът на богатия е негов як град и във въображението му е като висока ограда.
[13] Пред падение сърцето на човека се възгордява, а смирението върви пред слава.
[14] Който дава отговор, преди да е изслушал, глупав е, и срам за него.
[15] Духът на човека го подкрепя в немощ, а сломен дух – кой може го подкрепи?
[16] Сърцето на разумния придобива знание, и ухото на мъдрите търси знание.
[17] Подаръкът, който дава човек, му отваря път и до велможи го довежда.
[18] Първият в тъжбата си е прав, ала дохожда съперникът му и го изпитва.
[19] Жребието прекъсва препирни и решава спор между силните.
[20] Озлобен брат е по-непристъпен от як град, и свадите са като ключалки на крепост.
[21] От плода на устата на човека се пълни коремът му; от произведението на устата си той се насища.
[22] Смърт и живот са подвластни на езика, и които го владеят, ще вкусят от плодовете му.
[23] Който е намерил (добра) жена, намерил е благо и получил е благодат от Господа. (Който напъжда добра жена, напъжда щастие, а който поддържа прелюбодейка, безумен е и нечестив.)
[24] Сиромахът говори с молба, а богатият отговаря грубо.
[25] Който желае да има приятели, трябва и сам да бъде дружелюбие; бива приятел по-привързан и от брат.