[1] Мъдра жена урежда къщата си, а глупавата я съсипва с ръцете си.
[2] Който ходи по прав път, бои се от Господа; но комуто пътищата са криви, той нехае за Него.
[3] В устата на глупеца е бичът на гордостта, а устата на мъдрите ги запазват.
[4] Дето няма волове, яслите са празни; а от силата на воловете има голяма печалба.
[5] Верен свидетел не лъже, а лъжлив свидетел ще наговори много лъжи.
[6] Разпътник търси мъдрост, и не намира; а за разумен знанието е леко.
[7] Бягай от глупав човек, у когото не забелязваш разумни уста.
[8] Мъдростта на разумния е да знае пътя си, а глупостта на безразсъдните е заблуда.
[9] Глупците се смеят над греха, а посред праведните има благоволение.
[10] Сърцето знае тъгата на душата си, и чужд се не меси в радостта му.
[11] Къщата на беззаконните ще се съсипе, а жилището на праведните ще процъфти.
[12] Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.
[13] И при смях някога сърцето боли, и краят на радостта бива тъга.
[14] Човек с развратено сърце ще се насити от своите пътища, и добрият – от своите.
[15] Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният е внимателен към своите пътища.
[16] Мъдрият се бои и бяга от злото, а глупавият е лют и самонадеян.
[17] Сприхавият може да стори глупост, но човек, който с умисъл прави зло, е омразен.
[18] Невежите получават за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.
[19] Злите ще се преклонят пред добрите, и нечестивите – при вратата на праведника.
[20] Сиромаха го мразят дори и неговите близки, а богатият има много приятели.
[21] Който презира ближния си, греши, а който е милосърден към сиромаси, блажен е.
[22] Не заблуждават ли се, които кроят зло? (не знаят милост и вярност, които вършат зло;) но милост и вярност има у добромислещите.
[23] От всеки труд има печалба, а от празнословие – само вреда.
[24] Венец на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на невежите си е глупост.
[25] Верен свидетел души спасява, а лъжливият ще наговори много лъжи.
[26] В страха пред Господа има твърда надежда, и на Своите синове Той е прибежище.
[27] Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.
[28] В многолюден народ е величието на царя, а при малоброен народ тежко на господаря.
[29] У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости.
[30] Кроткото сърце е живот за тялото, а завистта е гнилеж за костите.
[31] Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.
[32] За своето зло нечестивият ще бъде отхвърлен, а праведният и при смъртта си има надежда.
[33] Мъдростта почива в сърцето на разумния, а изсред глупавите се обажда.
[34] Правда народ въздига, а беззаконие народи безчести.
[35] Царят благоволи към разумния раб, а се гневи против оногова, който го позори.