[1] Нали премъдростта вика? И нали разумът издига гласа си?
[2] Премъдростта застава по високи места, край пътя, по кръстопътища;
[3] тя вика пред портите при входа на града, при входа на вратата:
[4] „към вас, люде, викам, и към синовете човешки е моят глас!
[5] Научете се, неразумни, на благоразумие, и глупци, – на разум.
[6] Слушайте, понеже ще говоря нещо важно, и устата ми ще изрекат правда;
[7] защото езикът ми ще изговори истина, а нечестието е гнусота за устата ми;
[8] всички думи на устата ми са справедливи; в тях няма коварство и лукавство;
[9] те всички са ясни за разумния и справедливи за ония, които са придобили знание.
[10] Приемете учението ми, а не сребро; по-добре знание, нежели отбор злато;
[11] защото мъдростта е по-добра от бисер, и нищо от онова, що е въжделено, не ще се сравни с нея.
[12] Аз, премъдростта, живея с разума и диря разсъдъчно знание.
[13] Страх Господен ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя.
[14] Мои са решение и правда; аз съм разум, у мене е силата.
[15] Чрез мене царе царуват, и заповедници правда узаконяват;
[16] чрез мене началствуват началници и велможи, и всички съдии земни.
[17] Обичам, които мене обичат, и които ме търсят, ще ме намерят;
[18] у мене са богатство и слава, непогибно съкровище и правда;
[19] плодовете ми са по-добри от злато, и от най-чисто злато, и ползата от мене е повече, нежели от отбор сребро.
[20] Аз ходя по пътя на правдата, по пътеките на правосъдието,
[21] за да доставя на ония, които ме обичат, истинско добро, и техните съкровищници аз пълня. (Кога възвестя онова, що става всекидневно, няма да забравя да изброя онова, що е отвека.)
[22] Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време;
[23] отвека съм помазана, отначало, преди да бъде създадена земята.
[24] Аз съм се родила, когато още нямаше бездни, когато още нямаше извори, изобилни с вода.
[25] Аз съм се родила преди планините да са били поставени, преди хълмовете,
[26] когато Господ още не беше сътворил ни земя, ни поля, нито първите прашинки на вселената.
[27] Когато Той приготвяше небесата. аз бях там. Когато прокарваше кръговата черта по лицето на бездната,
[28] когато утвърдяваше облаците горе, когато укрепяваше изворите на бездната,
[29] когато даваше закон на морето, за да не преминават водите неговите граници, когато полагаше основите на земята, –
[30] аз бях при Него художница, и бях радост всеки ден, веселейки се пред лицето Му през всичкото време,
[31] веселейки се на земния Негов кръг, и радостта ми беше със синовете човешки.
[32] И тъй, деца, послушайте ме: блажени са, които пазят моите пътища!
[33] Послушайте поуката, бъдете мъдри и не отстъпвайте от нея.
[34] Блажен оня човек, който ме слуша, като бодърствува всеки ден при портите ми и стои на стража при вратата ми!
[35] Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа;
[36] а който съгрешава против мене, нанася вреда на душата си: всички, които ме не мразят, смърт обичат.“