Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 2:42

[1] По-добре е добро име, нежели голямо богатство, и по-добре е добра слава, нежели сребро и злато.

[2] Богат и сиромах се срещат един с други; единия и другия Господ е създал.

[3] Благоразумният вижда бедата и се скрива; а неопитните отиват напред и се наказват.

[4] Подир смирението иде страх Господен, богатство, слава и живот.

[5] По пътя на коварния – тръне и примки; който пази душата си, да бяга от тях.

[6] Поучи момъка в начало на пътя му; той не ще се отклони от него и кога остарее.

[7] Богатият господарува над бедния, и длъжникът става роб на заемодавеца.

[8] Който сее неправда, ще пожъне беда, и пръчката на гнева му ще изчезне. (Господ обича човек, който драговолно дава, и ще попълни недостига на делата му.)

[9] Милосърдният ще бъде благославян, защото дава на бедния от хляба си. (Който дава подаръци, печели победа и чест, и дори завладява душата на ония, които ги получават.)

[10] Изпъди кошунника, и раздорът ще се махне, ще престане и свада, и ругатня.

[11] Който обича чисто сърце, нему на устата е приятно, нему царят е приятел.

[12] Очите на Господа пазят знанието, а думите на законопрестъпник Той събаря.

[13] Ленивецът казва: „лъв на улицата! всред стъгдата ще ме убият!“

[14] Устата на блудниците са дълбока пропаст: комуто Господ се разгневи, той ще падне в нея.

[15] Глупостта се привързала към сърцето на момъка, но изправителната пръчка ще я махне от него.

[16] Който уврежда сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия, – ще осиромашее.

[17] Наклони ухо и слушай думите на мъдрите, и обърни сърцето си към моето знание;

[18] защото ще бъде утешително, ако ги пазиш в сърцето си, и те бъдат също в устата ти.

[19] За да бъде твоето упование на Господа, аз те уча и днес и ти помни.

[20] Не писах ли ти три пъти, като те съветвах и поучавах,

[21] за да те науча на точните думи на истината, та да ги предаваш на ония, които те провождат.

[22] Не ограбвай сиромаха, защото той е сиромах, и не притеснявай злочестника при портите, –

[23] защото Господ ще се намеси в делото им, и ще изтръгне душата на грабителите им.

[24] Не другарувай с гневлив и не се събирай с припрян човек,

[25] за да не привикнеш на неговите пътища и да не навлечеш примка на душата си.

[26] Не бъди от онези, които дават ръка и поръчителствуват за дългове:

[27] ако няма с какво да заплатиш, защо да докарваш дотам, че да ти вземат постелката изпод тебе?

[28] Не преместяй стари межди, които са твоите бащи прокарали.

[29] Видял ли си човек пъргав в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред прости.

Книга Притчи Соломонови — Chapters