[1] Човек, който, бидейки изобличаван, остава твърдоглав, неочаквано ще се съкруши, и не ще има за него изцеление.
[2] Кога праведниците се умножават, народът се весели, а кога нечестивият господарува, народът пъшка.
[3] Човек, който обича мъдрост, радва баща си; а който се събира с блудници, имот разпилява.
[4] Цар с правосъдие уякчава земята си, а който обича подаръци, разсипва я.
[5] Човек, който ласкае приятеля си, залага примка за нозете му.
[6] Грехът на лошия човек е примка за него, а праведникът се весели и се радва.
[7] Праведникът грижливо вниква в тъжбата на бедните, а нечестивецът не разследва делото.
[8] Развратните човеци бунтуват града, а мъдрите усмиряват бунта.
[9] Умен човек, като се съди с глупав човек, сърди ли се, или се смее, – няма покой.
[10] Кръвожадните човеци мразят непорочния, а праведните се грижат за неговия живот.
[11] Глупавият излива всичкия си гняв, а мъдрият го сдържа.
[12] Ако управникът слуша лъжливи думи, то и всичките му служители са нечестиви.
[13] Сиромах и лихвар се срещат един с друг; но Господ дава и на двамата светлина на очите.
[14] Ако царят съди бедните по правда, престолът му ще се заякчи завинаги.
[15] Пръчка и мъмрене дават мъдрост; но момче, оставено без грижа, посрамя майка си.
[16] Кога се умножават нечестивците, умножава се беззаконието; но праведниците ще видят тяхното падение.
[17] Наказвай сина си, и той ще ти даде покой и ще достави радост на душата ти.
[18] Без откровение свише народът е необуздан, а който пази закона, блажен е.
[19] Роб с думи няма да се научи, защото, и да ги разбира, не слуша.
[20] Видял ли си човек недомислен в думите си? Повече се надявай на глупец, нежели нему.
[21] Ако ласкаво държиш роб от детинство, отпосле ще поиска да ти стане син.
[22] Гневлив човек подига крамоли, а сприхав много греши.
[23] Гордостта на човека го унижава, а смиреният по дух ще придобие чест.
[24] Който се поделя с крадец, мрази душата си; слуша клетви, ала не обажда.
[25] Страхът пред човеците поставя примка; а който се надява Господу, ще бъде в безопасност.
[26] Мнозина търсят благосклонното лице на управника, но съдбата на човека е от Господа.
[27] Неправеден човек е гнусота за праведниците, а гнусота за нечестивеца е оня, който ходи по правия път.