[1] Синко, внимавай на мъдростта ми и дай ухо към разума ми,
[2] за да спазиш разсъдливост, и устата ти да завардят знание; (не давай внимание на лъстива жена;)
[3] защото мед тече от устата на чужда жена, и нейната реч е по-гладка от дървено масло;
[4] но сетнините от нея са горчиви като пелин, остри като двуостър меч;
[5] нозете ѝ слизат към смъртта, стъпките ѝ стигат до преизподнята.
[6] Ако пожелаеш да проумееш пътеката на живота ѝ, пътищата ѝ са непостоянни, и ти не ще ги узнаеш.
[7] И тъй, деца, слушайте ме и не отстъпяйте от думите на устата ми.
[8] Дръж по-далеч от нея пътя си и не отивай близо до вратата на къщата ѝ,
[9] за да не дадеш на други здравето си и годините си на мъчител;
[10] за да се не насищат чуждите от твоята сила, и трудовете ти да не бъдат за чужда къща.
[11] И ще охкаш отпосле, кога плътта ти и тялото ти бъдат изтощени, –
[12] и ще кажеш: „защо мразех поука, и сърце ми презираше изобличение,
[13] защо не слушах гласа на моите учители, и не наклонявах ухо към наставниците си:
[14] безмалко не паднах във всякакво зло всред събранието и обществото!“
[15] Пий от водата на твоя водоем и от оная, що извира от твоя кладенец.
[16] Нека се (не) разливат твоите извори по улицата, водните потоци – по стъгдите;
[17] нека те принадлежат само на тебе, а не и на чужди тебе.
[18] Благословен да бъде източникът ти, и утешавай се с жената на своята младост,
[19] с либавата кошута и прекрасната сърна: нейните гърди да те упояват всяко време, с любовта ѝ се наслаждай постоянно.
[20] И защо ти е, синко, да се увличаш от външна и да прегръщаш гърдите на чужда?
[21] Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, и Той измерва всичките му пътеки.
[22] Беззаконника хващат собствените негови беззакония, и връзките на греха му го държат:
[23] той умира без да бъде поучен, и от голямото си безумие се изгубва.