[1] Кога седнеш да ядеш с властник, гледай добре що е отпреде ти,
[2] и тури преграда на гърлото си, ако си лаком.
[3] Не се прелъстяй от вкусните му гозби: те са примамлива храна.
[4] Не залягай да трупаш богатство; бягай от такива мисли.
[5] Ще устремиш очи към него, и – вече го няма: то ще си направи криле и като орел ще отлети към небето.
[6] Не яж хляб у завистлив човек и не се прелъстяй от вкусните му гозби;
[7] защото каквито са мислите в душата му, такъв е и той; „яж и пий“, ти казва, но сърцето му не е с тебе.
[8] Залъка, който си изял, ще изблюваш, и хубавите си думи напразно ще изхабиш.
[9] В ушите на глупав не говори, защото той ще презре разумните твои думи.
[10] Не премествай стара межда и в нива на сираци не влизай;
[11] защото техният Закрилник е силен; Той ще се намеси в делото им против тебе.
[12] Насочи сърцето си към учение и ушите си – към умни думи.
[13] Не оставяй момъка без наказание; ако го накажеш с пръчка, той няма да умре;
[14] ще го накажеш с пръчка, и ще спасиш душата му от преизподнята.
[15] Синко, ако твоето сърце бъде мъдро, и моето сърце ще се порадва;
[16] ще се радват и моите вътрешности, кога твоите уста говорят право.
[17] Нека сърцето ти не завижда на грешници, но да пребъдва през всички дни в страх Господен;
[18] защото има бъднина, и твоята надежда не е изгубена.
[19] Слушай, синко, и бъди мъдър и насочвай сърцето си по правия път.
[20] Не бъди между ония, които се с вино опиват, между ония, които се с месо пресищат, –
[21] защото пияницата и който се пресища, ще осиромашеят, и сънливостта ще ги облече в дрипи.
[22] Слушай баща си: той те е родил; не занемарявай майка си и кога тя остарее.
[23] Купувай истина и не продавай мъдрост, учение и разум.
[24] Бащата на праведника тържествува, и който е родил мъдрец, радва му се.
[25] Нека се радва баща ти и нека тържествува майка ти, която те е родила.
[26] Синко, дай си мен сърцето, и очите ти да гледат моите пътища, –
[27] защото блудницата е дълбока пропаст, и чужда жена – тесен кладенец;
[28] тя като разбойник причаква и умножава законопрестъпниците между човеците.
[29] У кого – ах? у кого – ох? у кого – караница? у кого – скръб? у кого – рани без причина? у кого – зачервени очи?
[30] У ония, които се засядат около вино, които ходят да издирват подправено с аромати вино.
[31] Не гледай виното как се червенее, как пуща искри в чашата, как се гладко лее;
[32] отпосле то ще ухапе като змия и ще жилне като аспида;
[33] очите ти ще гледат чужди жени, и сърцето ти ще заговори развратно;
[34] и ти ще бъдеш като заспал сред море и като задрямал навръх мачта.
[35] (И ще кажеш:) „Биха ме, не ме боля; тласкаха ме, не усещах. Кога се пробудя, пак ще търся същото.“