[1] Притчи на Соломона, син Давидов, цар израилски,
[2] за да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разума;
[3] за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие, съд и правота;
[4] да се даде на прости разумност, на юноша – знание и разсъдливост.
[5] Ако мъдър слуша, ще умножи познанията си, и разумен ще намери мъдри съвети,
[6] за да разбира притча и дълбока реч, думите на мъдреците и техните загадки.
[7] Начало на мъдростта е страхът Господен; (добре разумяват всички, които се водят от него; а благоговението към Бога е начало на разбиране;) само глупци презират мъдрост и поука.
[8] Слушай, синко, поуката на баща си и не отхвърляй завета на майка си,
[9] защото това е красен венец за главата ти и украшение за шията ти.
[10] Синко, ако те прелъстяват грешници, не скланяй;
[11] ако кажат: „дойди с нас, да направим засада за убийство, да причакаме непорочния без вина,
[12] жив да го погълнем, както поглъща преизподнята, и цял като слизащия в гроб;
[13] да си натрупаме всякакъв драгоценен имот, да напълним къщите си с плячка;
[14] ти ще хвърляш жребия си заедно с нас, един клет ще има за всички ни“, –
[15] синко, не ходи на път с тях, задръж ногата си от пътеките им,
[16] защото нозете им тичат към зло и бързат кръв да проливат:
[17] не напразно се разпъва мрежа пред птици.
[18] Но те правят засада против кръвта си, дебнат против душите си.
[19] Такива са пътищата на всекиго, който е алчен за чуждо добро: то отнема живота на оногова, който го е заграбил.
[20] Премъдростта говори високо на улицата, издига гласа си по стъгдите;
[21] проповядва в главните места на съборите, при входовете на градските порти говори своята реч:
[22] „докога, невежи, ще обичате невежеството? Докога буйните ще се наслаждават с буйство? Докога глупците ще мразят знанието?
[23] Обърнете се към моите изобличения; ето, аз ще излея духа си върху вас, ще ви явя думите си.
[24] Аз виках, а вие не послушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава;
[25] и вие отхвърлихте всички мои съвети, и изобличенията ми не приехте.
[26] Затова и аз ще се насмея на вашата гибел; ще се порадвам, кога ви ужас нападне,
[27] кога ви нападне ужас като буря, и беда като вихър мине над вас, кога ви постигне скръб и утеснение.
[28] Тогава ще ме викат, и аз не ще чуя; от сутрин ще ме дирят, и не ще ме намерят.
[29] Задето намразиха знанието и не избраха за себе си страха Господен;
[30] задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изобличения,
[31] затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли.
[32] Защото невежите ще ги убие тяхното упорство, а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност;
[33] но който слуша мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло.“