[1] Не се хвали с утрешния ден, защото не знаеш какво ще роди тоя ден.
[2] Нека те хвали друг, а не устата ти, чужд, а не езикът ти.
[3] Тежък е камъкът, тежък е и пясъкът; но гневът на глупеца е по-тежък от единия и другия.
[4] Лют е гневът, неукротима – яростта; но кой ще устои против ревнивостта?
[5] По-добре открито изобличение, нежели скрита любов.
[6] Искрени са укорите от оногова, който обича, и лъжливи са целувките от оногова, който мрази.
[7] Сита душа тъпче и вощен мед, а на гладна душа всичко горчиво е сладко.
[8] Каквото е птица, напуснала гнездото си, такова е човек, напуснал мястото си.
[9] Благовония и кадиво радват сърцето; тъй всекиму сладък бива приятелят със своя сърдечен съвет.
[10] Не напущай приятеля си, нито приятеля на баща си, и не ходи вкъщи брату си в деня на твоето злочестие: по-добре съсед наблизо, нежели брат надалеч.
[11] Бъди мъдър, синко, и радвай сърцето ми, – и аз ще имам какво да кажа ономува, който ме злослови.
[12] Благоразумният вижда злото и се укрива; а неопитните вървят напред и се наказват.
[13] Вземи му дрехите, защото е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
[14] Който високо хвали приятеля си от ранно утро, ще го вземат за злословец.
[15] Непрестанно капене в дъжделив ден и свадлива жена едно са:
[16] който иска да я скрие, иска в десницата си да скрие вятър и благовоние, що само̀ се обажда.
[17] Желязо желязо остри, и човек изостря погледа на приятеля си.
[18] Който варди смоковницата, ще яде плодовете ѝ, и който пази господаря си, почѐтен ще бъде.
[19] Както у водата е лице срещу лице, тъй сърцето на човека е към човека.
[20] Преизподнята и Авадон са ненаситни: тъй също са ненаситни и очите човешки. (Гнусота пред Господа е оня, който дига дръзко очи, и неразумни са, които имат невъздържан език.)
[21] Каквото е пота за сребро, горнило – за злато, такова са за човека устата, които го хвалят. (Сърцето на беззаконника дири зло, а правото сърце дири знание.)
[22] Грухай с черясло глупеца в чутура заедно със зърната, глупостта му не ще се отдели от него.
[23] Добре наглеждай добитъка си, имай грижа за стадата;
[24] защото богатството не е вечно, пък и властта нима е от рода в род?
[25] Трева никне, и злак се явява, и засъбирват билки планински.
[26] Овците са тебе за облекло, и козлите – за купуване ниви.
[27] И ще имаш достатъчно козе мляко тебе и на твоите домашни за храна и на твоите слугини за прехрана.