Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 3:54

[1] Синко, ако си поръчителствувал за твоя ближен и си дал ръката си за другиго,

[2] ти си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на своите уста.

[3] Затова стори, синко, ето що, за да се избавиш, понеже си паднал в ръцете на своя ближен: иди, падни при нозете на ближния си и го моли;

[4] не давай сън на очите си и дрямка на клепките си,

[5] спасявай се като сърна от ръка и като птица от ръката на птицеловец.

[6] Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър.

[7] Тя няма нито началник, ни настойник, нито заповедник;

[8] но приготвя храната си лете, събира през жътва храната си. (Или иди при пчелата и се научи, как е трудолюбива, каква похвална работа върши; труда ѝ употребяват за здраве и царе и прости човеци; нея всички обичат, и тя е славна; макар по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена.)

[9] Докога, ленивецо, ще спиш? Кога ще от сън да станеш?

[10] Малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със сгърнати ръце ще полежиш:

[11] и ще дойде сиромашията ти като пътник, и немотията ти като разбойник. (Ако пък се не лениш, жетвата ти ще дойде като източник, а оскудията ще избяга далеч от тебе.)

[12] Човек лукав, човек нечестив ходи с лъжливи уста,

[13] намигва с очи, говори с нозе, дава знакове с пръсти;

[14] в сърцето му има коварство: той мисли зло всяко време, сее раздори.

[15] Затова внезапно ще дойде неговата гибел, изведнъж ще бъде съсипан – без изцеление.

[16] Ето шест неща, които Господ мрази – дори седем, които са гнусота за душата Му:

[17] очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв,

[18] сърце, що кове зли кроежи, нозе, които бързо тичат към злодейство,

[19] лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя.

[20] Синко, пази заповедта на баща си и не отхвърляй поуката на майка си;

[21] вържи ги завсякога на сърцето си, обвържи с тях шията си.

[22] Тръгнеш ли, те ще те ръководят; легнеш ли да спиш, ще те пазят, събудиш ли се, ще приказват с тебе:

[23] защото заповедта е светило, и поуката – светлина, и назидателните поуки – път към живота,

[24] за да те пазят от покварена жена, от лъстив език на чужда.

[25] Не пожелавай хубостта ѝ в сърцето си, (да не бъдеш уловен чрез очите си) и да не те увлече с клепките си,

[26] защото поради блудница жена човек изпада до корица хляб, а жена прелюбодейка улавя многоценна душа.

[27] Може ли някой да си тури огън в пазуха, без да изгорят дрехите му?

[28] Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си?

[29] Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който се допре до нея, няма да остане без вина.

[30] Не прощават на крадеца, ако краде да насити душата си, кога е гладен;

[31] хванат ли го, той заплаща седморно, дава всичкия къщен имот.

[32] Който пък прелюбодействува с жена, той ум няма; погубва душата си оня, който върши това:

[33] бой и срам ще намери той, и безчестието му няма да се изглади,

[34] защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади,

[35] няма да приеме никакъв откуп и няма да се задоволи, колкото и да умножаваш даровете.

Книга Притчи Соломонови — Chapters