[1] Да ти се не ревнат лошите човеци, и недей жела да бъдеш с тях,
[2] защото сърцето им насилство крои, и устата им за лошо говорят.
[3] С мъдрост се къща урежда и с разум се укрепва,
[4] и с вещина нейните клетове се напълнят с всякакъв драгоценен и добър имот.
[5] Мъдър човек е силен, и разумен човек укрепява силата си,
[6] затова с обмисляне води войната си, и успех ще има при много съвещания.
[7] Мъдростта е твърде висока за глупавия; той не ще отвори уста при портите.
[8] Който тъкми да стори зло, наричат го зломишленик.
[9] Каквото глупост намисли, е грях, и кощунникът е гнусота за човеците.
[10] Ако в злочест ден си се показал слаб, скудна ти е силата.
[11] Избавяй водените на смърт, и не се отказвай от обречените на убиване.
[12] Ще кажеш ли: ето, ние не знаехме това? А Оня, Който изпитва сърцата, нима не знае? Оня, Който бди над душата ти, знае това и ще отдаде на човека според делата му.
[13] Яж, синко, мед, защото е приятен, и вощен мед, който е сладък за гърлото ти:
[14] такова е за душата ти и познанието на мъдростта. Ако си я намерил, има бъднина, и твоята надежда не е изгубена.
[15] Не замисляй зло, нечестивецо, против жилището на праведника, не опустошаван мястото на покоя му,
[16] защото седем пъти ще падне праведник – и ще стане; а нечестивите ще паднат в погибел.
[17] Недей се радва, кога врагът ти падне, и сърцето ти да се не весели, кога се той препъне.
[18] Инак, Господ ще види, и това в Негови очи няма да бъде угодно, и Той ще отдръпне от него гнева Си.
[19] Недей негодува против злодейци и недей завижда на нечестивци,
[20] защото злият няма бъднина, – светилото на нечестивците ще угасне.
[21] Бой се, синко, от Господа и от царя; с размирници се на събирай,
[22] защото неочаквано ще дойде нещастие за тях, – и бедата от тях двамата кой ще предузнае?
[23] Казано е също от мъдрите: не е добро да има в съдилището лицеприятие.
[24] Който казва на виновния: „прав си“, него народите ще проклинат, него племената ще мразят;
[25] а които изобличават, ще бъдат обичани, и върху тях ще дойде благословение.
[26] В уста целува оня, който отговаря с верни думи.
[27] Натъкми работите си вън от къщи, свърши ги на нивата си, а после и къщата си уреждай.
[28] Не лъжесвидетелствувай против ближния си: защо да лъжеш с устата си?
[29] Не казвай: както той стори за мене, тъй и аз ще сторя с него; ще въздам на човека според делата му.
[30] Минавах край нивата на ленив човек и край лозето на малоумен човек;
[31] и ето, всичко бе обрасло с тръни, повърхността му бе покрита с коприва, и каменната му ограда се бе съборила.
[32] И погледах, устремих сърце си, погледах и урок научих:
[33] „малко ще поспиш, малко ще подремеш, малко със скръстени ръце ще полежиш, –
[34] и сиромашията ти ще дойде като скороходец, и немотията ти – като въоръжен човек.“