Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 3:08

[1] Който обича поука, той обича знание; а който мрази изобличение, глупав е.

[2] Добрият намира благоволение от Господа, а коварния човек Той ще осъди.

[3] Човек не ще се укрепи с беззакония; а коренът на праведните е неподвижен.

[4] Добродетелна жена е венец за мъжа си, а позорната е като гнилеж в костите му.

[5] Помислите на праведните са правда, а кроежите на нечестивците – коварство.

[6] Речите на нечестивците са засада за проливане кръв, а устата на праведните ги спасяват.

[7] Злочестина докосне ли нечестивците, те изчезват, а домът на праведните си стои.

[8] Човека хвалят наспоред разума му, а развратният по сърце ще бъде в презрение.

[9] По-добре прост, но да работиш за себе си, отколкото да се показваш чутовен, а да се нуждаеш от хляб.

[10] Праведният се грижи и за живота на добитъка си, а сърцето на нечестивците е жестоко.

[11] Който работи земята си, ще се насища с хляб; а който върви по стъпките на безделниците, е малоумен. (Комуто е драго да губи време подир вино, той ще остави в къщата си безчестие.)

[12] Нечестивецът желае да улови злото в мрежа; но коренът на праведните е твърд.

[13] Нечестивец се хваща чрез греховете на устата си; но праведник ще се отърве от беда. (Който гледа кротко, ще бъде помилуван, а който иде насреща във вратата, ще стесни другите.)

[14] От плода на устата си човек се насища с добро, и на човека се въздава според делата на ръцете му.

[15] Пътят на глупавия е прав в неговите очи; но който слуша съвет, той е мъдър.

[16] Глупавият веднага ще изкаже гнева си, а благоразумният скрива оскърблението.

[17] Който говори онова, що знае, той говори правда, а лъжесвидетелят говори измама.

[18] Празнословец ранява като с меч, а езикът на мъдрите изцелява.

[19] Правдиви уста пребъдват вечно, а лъжлив език – само за миг.

[20] В сърцето на зломислениците има коварство, у миротворците – радост.

[21] На праведника не ще се случи никакво зло, а нечестивците ще бъдат преизпълнени със злини.

[22] Лъжливи уста са гнусота пред Господа, а който говори истина, е благоугоден Нему.

[23] Разсъдлив човек прикрива знанието си, а сърцето на глупавите изказва глупост.

[24] Ръката на прилежните ще господарува, а ленивата ще бъде под данък.

[25] Тъгата в сърцето на човека го притиска, а добрата дума го развеселява.

[26] Праведник посочва път на ближния си, а пътят на нечестивците ги вкарва в заблуда.

[27] Ленивец свой лов не пече; а имотът на прилежния е многоценен.

[28] В пътя на правдата има живот, и в нейната пътека няма смърт.

Книга Притчи Соломонови — Chapters