[1] Синко, пази думите ми, и скрий в себе си заповедите ми. (Синко, почитай Господа, – и ще се укрепиш и, освен от Него, не се бой от никого.)
[2] Пази заповедите ми, и ще живееш; пази и учението ми, като зеницата на очите си.
[3] Вържи ги на пръстите си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си.
[4] Кажи на мъдростта: „ти ми си сестра!“ и наречи разума твой сродник,
[5] за да те пазят от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си.
[6] Ето, веднъж гледах от прозореца на къщата си, през моята решетка,
[7] и видях между неопитните, забелязах между младежите един неразумен момък,
[8] който прекрачваше стъгдата близо до нейния ъгъл и който вървеше по пътя към нейната къща,
[9] по здрач, когато се свечеряваше, в нощната тъмнина и в мрака.
[10] И ето, насреща му жена, натруфена като блудница, с коварно сърце,
[11] бъбрива и необуздана, нозете ѝ се не спират вкъщи:
[12] ту на улицата, ту по стъгдите и при всеки ъгъл залага примки.
[13] Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му думаше;
[14] „мирна жертва имам: днес изпълних оброците си;
[15] затова и излязох насреща ти, за да те подиря, и намерих – те;
[16] с килими украсих леглото си, с разноцветни платове египетски;
[17] спалнята си накадих със смирна, алой и дарчин;
[18] дойди, ще се опиваме с нежности дозори, ще се насладим с любов,
[19] защото мъж ми не е у дома: той замина на дълъг път;
[20] кесия сребро взе със себе си; ще си дойде дома към пълнолуние.“
[21] С многото ласкави думи тя го увлече, с мазните си уста го завладя.
[22] Веднага той тръгна подире ѝ, както вол отива на клане (и както псе – на верига), както елен – на изстрел,
[23] докле стрела не прониже черния му дроб, както птичка се хвърля в примка и не знае, че тя е за нейна гибел.
[24] И тъй, деца, слушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.
[25] Да се не отклонява сърцето ти в нейния път, не скитай по пътеките ѝ,
[26] защото тя мнозина е свалила ранени, и мнозина юнаци са убити от нея:
[27] нейният дом е път за преизподнята, който слиза във вътрешните жилища на смъртта.