[1] Мъдър син слуша бащина поука, а буен изобличение не слуша.
[2] От плода на устата си човек ще вкуси добро, а душата на законопрестъпниците – зло.
[3] Който пази устата си, той варди душата си; а който широко разтваря устата си, горко нему.
[4] Душата на ленивеца желае, но напразно; а душата на прилежните ще се насити.
[5] Праведник мрази лъжлива дума, а нечестивец срами и безчести себе си.
[6] Правдата пази оногова, който ходи непорочно, а нечестието погубва грешника.
[7] Един се показва за богат, а няма нищо; друг се показва за беден, а има много богатства.
[8] С богатството си човек изкупва живота си, а бедният и заплаха не слуша.
[9] Светлината на праведниците свети весело, а светилото на нечестивите угасва. (Коварните души се лутат в грехове, а праведниците се смиляват и милуват.)
[10] От високомерие произлиза раздор, а мъдростта е с ония, които се съветват.
[11] Богатство, спечелено с беззаконие, намалява, а който събира с труд, го увеличава.
[12] Надежда, дълго несбъдвана, изнурява сърцето, а изпълнено желание е като дърво за живот.
[13] Който нехае към словото, той си вреди; а който се бои от заповед, нему ще се въздаде.
[14] (У лукав син няма нищо добро, а на разумен раб делата успяват и пътят му е прав.)
[15] Учението на мъдрия е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта.
[16] Добрият разум доставя приятност, а пътят на беззаконните е жесток.
[17] Всеки благоразумен работи със знание, а глупавият изтъква глупост.
[18] Лош пратеник изпада в беда, а верен посланик е спасение.
[19] Немотия и срам за оногова, който отхвърля учение; а оня, който пази поука, ще бъде почитан.
[20] Изпълнено желание е приятно за душата; но за глупавите е тежко да отбягват злото.
[21] Който се събира с мъдри, мъдър ще бъде; а който другарува с глупави, ще се разврати.
[22] Грешниците зло ги преследва, а на праведниците добро ще се въздаде.
[23] Добрият оставя наследство и на внуци, а богатството на грешника се пази за праведния.
[24] Много храна бива и на нивата на бедните; но някои от тях гинат от безредица.
[25] Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство.
[26] Праведникът яде до насита, а коремът на беззаконните търпи лишение.