[1] И това са притчи Соломонови, които ги събраха човеците на иудейския цар Езекия.
[2] Слава за Бога е да облича всяко нещо в тайна, а слава за царете е да изследват работите.
[3] Както небето във висината и земята в дълбината, тъй и сърцето на царете е неизследимо.
[4] Отдели примеса от среброто, и ще излезе съд за златаря;
[5] отдалечи неправедния от царя, и престолът му ще се укрепи с правда.
[6] Не се големей пред лицето на царя и не заставай на мястото на големците;
[7] защото по-добре е кога ти кажат: „дойди тука по-нависоко“, отколкото кога те понижат пред велможата, когото са видели очите ти.
[8] Не бързай да влизаш в тъжба: инак, какво ще правиш при свършека, кога твоят съперник те посрами?
[9] Съди се със съперника си, но чужди тайни не откривай,
[10] за да те не укори оня, който чуе това, и тогава безчестието ти не ще отбегне от тебе. (Любов и дружба освобождават; заварди ги за себе си, за да не станеш достоен за похула; запази пътищата си добре уредени.)
[11] Уместно казана дума е като златни ябълки в сребърни кошнички.
[12] Мъдър изобличител за внимателно ухо е като златна обеца и украшение от чисто злато.
[13] Каквото е прохлада от сняг по жетва, такова е верен пратеник за оногова, който го праща: той докарва утеха за душата на своя господар.
[14] Каквото са облаци и ветрове без дъжд, такова е човек, който се хвали с лъжливи подаръци.
[15] Велможа се с кротост умилостивява, и мек език кости троши.
[16] Намериш ли мед, яж само, колкото ти трябва, за да се не преситиш от него и да го не повърнеш.
[17] Не ходи често в къщата на приятеля си, за да му не досадиш и да те не намрази.
[18] Каквото е чук, меч и остра стрела, такова е човек, който лъжесвидетелствува против ближния си.
[19] Каквото е строшен зъб и разслабена нога, такова е надеждата на безнадежден (човек) в злочест ден.
[20] Каквото е оня, който съблича дрехата си в студен ден, каквото е оцет на рана, такова е оня, който пее песни на едно натъжено сърце. (Както молец поврежда дрехата и червей – дървото, тъй скръбта поврежда човешкото сърце.)
[21] Ако врагът ти е гладен, нахрани го с хляб; и ако е жаден, напой го с вода;
[22] защото, (правейки това) ти струпваш жар върху главата му, и Господ ще ти въздаде.
[23] Северен вятър дъжд причинява, а таен език – недоволни лица.
[24] По-добре да живееш в ъгъл на покрива, отколкото със свадлива жена в широка къща.
[25] Каквото е студена вода за измъчена от жажда душа, такова е добра вест от далечна страна.
[26] Каквото е размътен извор и развален кладенец, такова е праведник, който пада пред нечестивец.
[27] Както не е добре да се яде много мед, тъй и да ламтиш за слава не е слава.
[28] Каквото е разрушен град, без стени, такова е човек, който не владее духа си.