[1] Думи на Иакеевия син Агура Вдъхновени изречения, които тоя човек е казал на Итиила, на Итиила и Укала.
[2] Наистина, аз съм по-невежа ог кого и да било измежду човеците, и у мене няма разум човешки,
[3] не се научих и на мъдрост, нито имам знанията на светиите.
[4] Кой е възлизал на небето и слизал? Кой е събрал вятъра в шепата си? Кой е свързал водата в дреха? Кой е поставил всички граници на земята? Как е името му? И как е името на сина му? Знаеш ли?
[5] Всяка дума от Бога е чиста; Той е щит ономува, който се Нему уповава.
[6] Не притуряй към думите Му, за да те не изобличи, и да не излезеш лъжец.
[7] За две неща Те моля; не ми отказвай, преди да умра:
[8] суета и лъжа отдалечи от мене, сиромашия и богатство не ми давай, – храни ме с насъщния хляб,
[9] да не би, като се преситя, да се отрека от Тебе и да кажа: „кой е Господ?“ и да не би, като осиромашея, да почна да крада и да употребявам името на моя Бог напразно.
[10] Не хули слуга пред господаря му, за да те не прокълне, и ти да останеш виноват.
[11] Има род, който кълне баща си и не благославя майка си.
[12] Има род, който се смята за чист, а пък не е умит от нечистотиите си.
[13] Има род – о, колко високомерни са очите му, и колко надигнати клепките му!
[14] Има род, чиито зъби са мечове, и челюстите – ножове, за да пояжда сиромасите по земята и немотиите между людете.
[15] Ненаситността има две дъщери: „давай, давай!“ Ето три ненаситни, дори четири, които не ще кажат „стига!“ –
[16] преизподня и утроба безплодна, земя, която се не насища на вода, и огън, който не казва: „стига!“
[17] Око, което се присмива на баща и нехае да се покорява на майка, ще бъде изкълвано от долински гарвани и от орлови пилци изядено!
[18] Три неща са непостижни за мене, дори четири, които не разбирам:
[19] път на орел по небето, път на змия по скала, път на кораб посред море и път на мъж към девица.
[20] Такъв е пътят и на жена прелюбодейка: яла и обърсала устата си, и казва: „нищо лошо не съм сторила“.
[21] От три неща се тресе земята, дори от четири, които не може да носи:
[22] от роб, кога стане цар; от глупец, кога до насита яде хляб,
[23] от позорна жена, кога се омъжва, и от слугиня, кога заема мястото на господарката си.
[24] Ето четири малки на земята, но те са по-мъдри от мъдрите:
[25] мравките – народ несилен, но лете си приготвят храната;
[26] хирогрилите – народ слаб, но правят къщите си на скала;
[27] скакалците цар нямат, но излизат всички стройно;
[28] паякът с щипалки се залавя, но се намира в царските палати.
[29] Ето три, които стройно вървят, дори четири, които стройно излизат:
[30] лъвът, най-силен между зверовете, не ще се отбие пред никого;
[31] конят и козелът, (водач на стадо,) и царят между своя народ.
[32] Ако в самозабрава си направил глупост и си намислил зло, тури ръка на уста;
[33] защото, както кога се бие мляко, добива се масло, като се блъсне носът, потича кръв, тъй и кога се възбужда гняв, произлиза свада.