[1] Виното е присмехулко, сикерът – размирник; и всякой, който се увлича от тях, е неразумен.
[2] Заплаха от царя е като лъвски рев: който го дразни, греши против себе си.
[3] Чест е за човека да се въздържи от свада; а всякой глупец е закачлив.
[4] Мързеливец зиме не оре: ще потърси през лятото – и няма нищо.
[5] Помислите в сърцето на човека са дълбоки води, но разумен човек ги изчерпва.
[6] Мнозина хвалят човека за милосърдието му, но кой намира истински човек?
[7] Праведник ходи в своята непорочност: блажени са децата му след него.
[8] Цар, който седи на съдийски престол, с очите си разпръсва всяко зло.
[9] Кой може каза: „очистих сърцето си, чист съм от греха си“?
[10] Нееднакви теглилки, нееднаква мярка – едното и другото са гнусота пред Господа.
[11] Дори и дете може да се познае по работите му: чисто ли и правилно ли ще бъде поведението му?
[12] Ухо, което слуша, и око, което гледа, – и едното и другото е Господ създал.
[13] Не обичай да спиш, за да не осиромашееш; дръж открити очите си, и ще ядеш хляб до насита.
[14] „Лошо е, лошо е“, казва купувачът, а кога отмине, хвали се.
[15] Има злато и много бисер, но разумни уста са драгоценна вещ.
[16] Вземи дрехите му, понеже е поръчителствувал за чужд; и за чужденеца вземи от него залог.
[17] Хляб, спечелен с неправда, се услажда човеку; но отпосле – устата му се с камъчета напълват.
[18] Предприятия добиват твърдост чрез съвещания, и след съвещание води война.
[19] Който ходи да клюкарствува, открива тайна, и който широко разтваря уста, с него се не събирай.
[20] Който злослови баща си и майка си, нему светилото ще угасне сред дълбока тъмнина.
[21] Наследство, бързо заграбено в начало, няма да се благослови отпосле.
[22] Не казвай: „ще отвърна за злото“; остави на Господа, и Той ще те запази.
[23] Нееднакви драмове са гнусота пред Господа, и неверни теглилки не са добро нещо.
[24] Стъпките на човека се насочват от Господа; тогава как човек може узна пътя си?
[25] Примка е за човека да дава набързо оброк, и след оброка да се разкайва.
[26] Мъдър цар отвява нечестивите и обръща връх тях колелото.
[27] Господне светило е човешкият дух, който изпитва всички дълбочини на сърцето.
[28] Милост и истина опазват царя, и с милост поддържа той престола си.
[29] Слава за юноши е тяхната сила, а украшение за старци – седината.
[30] Рани от бой са лекарство против злото, също и ударите, които стигат до вътрешността на утробата.