[1] По-добре сух залък и с него мир, нежели къща, пълна със заклан добитък, но в нея раздор.
[2] Разумен раб господарува над разпътен син и с братята ще сподели наследството.
[3] Пота е за сребро, горнило – за злато, а сърцата Господ изпитва.
[4] Злосторник се вслушва в беззаконни уста, лъжец слуша пагубен език.
[5] Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван).
[6] Синовете на синовете са венец на старците, и слава за децата са родителите им. (У верния има грамадно богатство, а у неверния няма ни обол.)
[7] На глупец важна реч не прилича, още повече на велможа – лъжливи уста.
[8] Дарът е безценен камък в очите на оногова, който го има: накъдето и да се обърне, ще успее.
[9] Който потуля грешки, търси любов, а който отново напомня за тях, отдалечава приятел.
[10] На разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара.
[11] Размирник търси само зло, затова жесток ангел ще бъде пратен против него.
[12] По-добре е човек да срещне мечка, лишена от мечета, нежели глупец с неговата глупост.
[13] Който отплаща зло за добро, злото няма да напусне къщата му.
[14] Началото на свадата е като кога вода се отприщя: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.
[15] Който оправдава нечестив и който обвинява праведен – и двамата са гнусота пред Господа.
[16] За какво е съкровище в ръцете на глупец? За да придобие мъдрост – той няма разум. (Който си прави висока къща, търси да се съсипе, а който се отклонява от учение, изпада в беда.)
[17] Приятел обича във всяко време и като брат ще се яви във време на злочестина.
[18] Малоумен човек дава ръка и се залага за ближния си.
[19] Който обича свада, обича грях, и който високо издига вратата си, търси да падне.
[20] Коварно сърце не ще намери добро, и лукав език ще изпадне в беда.
[21] Роди ли се някому глупец, горко му, и бащата на глупеца няма да види радост.
[22] Весело сърце е като цяр благотворно, а отпаднал дух кости суши.
[23] Нечестивият взима подарък из пазуха, за да изкриви пътя на правосъдието.
[24] Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на глупеца са на край-земя.
[25] Глупав син е скръб за баща си и огорчение за майка си.
[26] Не е добро да обвиняваш правия, нито да биеш велможи за правда.
[27] Разумният е въздържан в думите си, и благоразумният е хладнокръвен.
[28] И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си – благоразумен.