[1] Синко, ако приемеш думите ми и спазиш в себе си заповедите ми,
[2] тъй че направиш ухото си внимателно към мъдростта, и приклониш сърцето си към размишление;
[3] ако призоваваш знанието и викаш към разума;
[4] ако го търсиш като сребро и го издирваш като съкровище, –
[5] ще разумееш страха Господен и ще намериш познание за Бога.
[6] Защото Господ дава мъдрост; от устата Му иде знание и разум;
[7] Той запазва за праведните спасение; Той е щит за ходещите непорочно;
[8] Той варди пътищата на правдата и брани пътеката на Своите светии.
[9] Тогава ще разумееш правда и правосъдие, правота и всяка добра пътека.
[10] Кога мъдрост влезе в сърцето ти, и знанието бъде приятно на душата ти,
[11] тогава разсъдливостта ще те брани, разумът ще те варди,
[12] за да те спаси от зъл път, от човек, който говори лъжа,
[13] от ония, които напущат правите пътеки, за да ходят по тъмни пътища;
[14] от ония, които се радват, вършейки зло, които се възхищават от зла развала,
[15] чиито пътища са криви, и които блуждаят по свои пътеки;
[16] за да те спаси от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си,
[17] която е оставила другаря на младостта си и е забравила завета на своя Бог.
[18] Домът ѝ води към смърт, и пътеките ѝ – към мъртъвци;
[19] никой от влезлите при нея не се връща и не встъпя в пътя на живота.
[20] Затова ходи по пътя на добрите и придържай се о пътеките на праведните;
[21] защото праведните ще живеят на земята, и непорочните ще пребъдват на нея;
[22] а беззаконните ще бъдат изтребени от земята и вероломните – изкоренени от нея.