[1] По-добре сиромах, който ходи в своята непорочност, нежели (богат) с лъжливи уста, при това и глупав.
[2] Не е добре на душата без знание, и който бърза с нозете, препъва се.
[3] Глупостта на човека изкривява пътя му, а сърцето му негодува против Господа.
[4] Богатството притуря много приятели, а сиромаха го напуска и приятелят му.
[5] Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, не ще се спаси.
[6] Мнозина се подмилкват на големците, и всякой е приятел на човек, който прави подаръци.
[7] Сиромаха мразят всичките му братя, още повече приятелите му странят от него: припка след тях, за да поговори, но – и това няма.
[8] Който придобива разум, обича душата си; който пази благоразумие, намира добро.
[9] Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, ще загине.
[10] На глупец не прилича разкош, още повече на роб – да господарува над князе.
[11] Благоразумието прави човека бавен на гняв, и за него е слава да бъде снизходителен към грешки.
[12] Гневът на царя е като лъвски рев, а благоволението му – като роса по трева.
[13] Глупав син е съкрушение за баща си, и свадлива жена е като неспирен капчук.
[14] Къща и имот са наследство от родители, а разумна жена – от Господа.
[15] Мързел потопява в сънливост, и нехайна душа ще търпи глад.
[16] Който пази заповед, запазва душата си, а който нехае за своите пътища, ще загине.
[17] Който прави добро на сиромах, дава назаем Господу, и Той ще му отплати за неговото благодеяние.
[18] Наказвай сина си, докле има надежда, и не се възмущавай от вика му.
[19] Гневливият нека търпи наказание, защото, ако го пожалиш, ще трябва да го наказваш още повече.
[20] Слушай съвет и приемай изобличение, за да станеш отпосле мъдър.
[21] В сърцето на човека има много кроежи, но сбъдва се само определеното от Господа.
[22] Радост за човека е неговата благотворителност, и сиромахът е по-добър, отколкото лъжецът.
[23] Страхът Господен води към живот, и който го има, винаги ще бъде доволен, и зло няма да го постигне.
[24] Мързеливец потапя ръка в блюдото и не иска да я подигне до устата си.
[25] Ако накажеш кощунника, и простият ще стане благоразумен; и ако изобличиш разумния, той ще разбере поуката.
[26] Който съсипва баща и изпъжда майка, е син безсрамен и безчестен.
[27] Престани, синко, да слушаш внушения, които те отклоняват от думите на разума.
[28] Лукав свидетел се гаври със съда, и устата на беззаконниците гълтат неправда.
[29] Готови са за кощунници съдилища, и удари за тялото на глупците.