[1] Кроежите на сърцето принадлежат човеку, но отговорът на езика е от Господа.
[2] Всички пътища на човека са чисти в неговите очи, но Господ претегля душите.
[3] Предай делата си Господу, и твоите предприятия ще се изпълнят.
[4] Господ е направил всичко за Себе Си, и нечестивия пази за злочест ден.
[5] Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа: можеш се обзаложи, че той не ще остане ненаказан. (Начало на добрия път е – да се върши правда; това е по угодно пред Бога, нежели да се принасят жертви. Който търси Господа, ще намери знание с правда; които наистина Го търсят, ще намерят мир.)
[6] С милосърдие и правда се грях очиства, и със страх Господен се зло отклонява.
[7] Кога пътищата на човека са угодни Господу, Той и враговете му примирява с него.
[8] По-добре малко с правда, нежели много печалби с неправда.
[9] Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господ насочва.
[10] В устата на царя има вдъхновено слово; неговите уста не бива да грешат на съд.
[11] Верни теглилки и къпони са от Господа; от Него са и всички драмове в торбата.
[12] Беззаконно дело е гнусота за царете, защото с правда се престол заякчава.
[13] Правдиви уста са царю приятни, и той обича оногова, който говори истина.
[14] Царев гняв е за смърт вестител; но мъдър човек ще умилостиви царя.
[15] В светлия поглед на царя има живот, и неговото благоволение е като облак със закъснял дъжд.
[16] Да придобиеш мъдрост е много подобре, нежели злато, и да придобиеш разум е по за предпочитане от отбор сребро.
[17] Пътят на праведните е отклонение от зло: онзи варди душата си, който пази пътя си.
[18] Пред погибел гордост върви, и пред падение – надутост.
[19] По-добре е да се смиряваш духом с кротки, нежели да делиш плячка с горделиви.
[20] Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е.
[21] Мъдрия по сърце ще назовават благоразумен, и сладката реч ще увеличи знанието.
[22] Разумът за ония, които го имат, е извор за живот, а учеността на глупавите е глупост.
[23] Сърцето на мъдрия прави езика му мъдър и умножава знанието в устата му.
[24] Приятна реч е вощен мед: за душата сладка и за костите лековита.
[25] Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта.
[26] Който се труди, труди се за себе си, защото към това го устата му нудят.
[27] Лукав човек зло крои, и на устата му – като че разпален огън.
[28] Коварен човек раздор сее, и шепотник приятели разделя.
[29] Неблагонамерен човек развращава своя ближен и го води към недобър път;
[30] замижва с очи, за да измисли коварство; захапвайки устни, извършва злодейство (той е пещ от злоба).
[31] Седина в пътя на правдата е венец на слава.
[32] Дълготърпелив е по-добър от храбър, и който владее себе си, по-добър е от завоевател на градове.
[33] Жребие се в скут хвърля, но всичко, що то решава, е от Господа.