Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 2:41

[1] Както сняг лятно време и дъжд по жътва, тъй и чест не прилича на глупец.

[2] Както врабче ще хвръкне, както лястовица ще отлети, – тъй незаслужено проклятие няма да се сбъдне.

[3] Бич – за кон, юзда – за осел, а тояга – за глупци.

[4] Не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да не станеш и ти подобен нему;

[5] не отговаряй на глупеца според глупостта му, за да се не помисли за мъдър.

[6] Който дава устна поръка на глупец, подрязва нозете си, търпи неприятност.

[7] Както кривят нозете у хромия, тъй и притчата куца в устата на глупци.

[8] Каквото е оня, който туря в прашка безценен камък, такова е и оня, който дава чест на глупец.

[9] Каквото е бодил в ръката на пияница, такова е притча в устата на глупци.

[10] Силният върши всичко произволно: и глупеца надарява, и всеки минувач награждава.

[11] Както псе се връща на бълвоча си, тъй глупец повтаря своята глупост.

[12] Видял ли си човек, който се мисли за мъдър? Повече се надявай на глупеца, нежели нему.

[13] Ленивецът казва: „лъв на пътя! лъв по стъгдите!“

[14] Врата се върти на куките си, а ленивец – на леглото си.

[15] Ленивец потапя ръка в блюдото, и тежко му е да я подигне до устата си.

[16] Ленивец се мисли за по-мъдър от седмина, които смислено отговарят.

[17] Който минувайки се намесва в чужда свада, хваща куче за уши.

[18] Както престорилият се на луд хвърля огън, стрели и смърт,

[19] тъй е и човек, който коварно уврежда приятеля си и после казва: „аз се само пошегувах“.

[20] Дето няма вече дърва, огънят угасва, и дето няма шепотник, раздорът утихва.

[21] Въглищата – за жар, и дървата – за огън, а свадлив човек – крамоли да разпалва.

[22] Думите на шепотника са като сладкиши и влизат вътре в утробата.

[23] Каквото е глинен съд, гледжосан с нечисто сребро, такова са огнени уста и злобно сърце.

[24] С уста си врагът се преструва, а в сърце си коварство крои.

[25] Кога говори дори с нежен глас, не му вярвай, защото в сърцето му има седем гнусотии.

[26] Ако омразата му се прикрива насаме, злобата му ще се открие в събранието народно.

[27] Който копае яма, той ще падне в нея, и който търкаля камък нагоре, върху него ще се върне.

[28] Лъжлив език мрази ония, които е наранил, и уста ласкателни готвят падение.

Книга Притчи Соломонови — Chapters