[1] Синко, поуката ми не забравяй, и сърцето ти да пази моите заповеди;
[2] защото те ще ти придадат дълги дни, години на живот и мир.
[3] Милост и истина да те не оставят: обвържи с тях шията си, напиши ги върху скрижалите на сърцето си, –
[4] и ще намериш милост и благоволение в очите на Бога и на човеците.
[5] Надявай се на Господа от все сърце и не се осланяй на твоя разум.
[6] Във всичките си пътища познавай Него, и Той ще оправи твоите пътеки.
[7] Не се смятай за мъдрец; бой се от Господа и бягай от злото:
[8] това ще бъде здраве за твоето тяло и храна за твоите кости.
[9] Давай почит Господу от имота си и от наченките на всичките си печалби, –
[10] и твоите житници ще се напълнят до излишък, твоите линове ще преливат от мъст.
[11] Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение;
[12] защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си.
[13] Блажен човек, който е придобил мъдрост, и човек, който е спечелил разум, –
[14] защото нея да придобиеш е подобре, отколкото сребро да придобиеш, и печалбата от нея е повече, отколкото от злато:
[15] тя е по-скъпа от драгоценни камъни; (ни едно зло не може да ѝ се противи; тя е добре позната на всички, които се приближават към нея,) и нищо, което е теб въжделено, не ще се сравни с нея.
[16] В десницата ѝ е дългоденствие, а в левицата ѝ – богатство и слава; (от устата ѝ излиза правда; закон и милост носи на езика си;)
[17] пътищата ѝ са приятни пътища, и всичките ѝ пътеки – мирни.
[18] Тя е дърво за живот на ония, които я придобиват, и блажени са, които я запазват.
[19] Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди небесата;
[20] чрез Неговата премъдрост се разтварят бездните и облаците ръсят роса.
[21] Синко, не изпущай тия неща отпред очите си, пази здравомислие и разсъдливост, –
[22] и те ще бъдат живот за душата ти и украшение за шията ти.
[23] Тогава ще вървиш безопасно по пътя си, и ногата ти не ще се спъне.
[24] Кога легнеш да спиш, не ще се боиш, и кога заспиш, сънят ти ще бъде приятен.
[25] Не ще се уплашиш от внезапен страх, нито от нападение, що иде от нечестивци;
[26] защото Господ ще бъде твое упование и ще запази ногата от примка.
[27] Не отказвай да сториш добро ономува, който се нуждае, кога ръка ти има сила да го стори.
[28] Не казвай на приятеля си: „иди си и дойди пак, и утре ще ти дам“, кога имаш при себе си. (Защото не знаеш, какво ще роди утрешният ден.)
[29] Не крой зло против ближния си, когато с доверие живее при тебе.
[30] Не сваждай се с човека без причина, когато не ти е сторил зло.
[31] Да ти се не ревне човек, който постъпя насилствено, и не избирай ни един от пътищата му;
[32] защото Господ се гнуси от развратния, и с праведните има общение.
[33] Проклятие Господне е върху дома на нечестивия, а жилището на благочестивите Бог благославя.
[34] Над кощунници Той се присмива, а на смирени дава благодат.
[35] Мъдрите ще наследят слава, а глупците – безславие.