[1] Премъдростта си съгради дом, издяла седемте му стълба,
[2] закла жертва, размеси виното си и приготви трапезата си;
[3] проводи слугите си да възвестят от градските височини:
[4] „който е неразумен, да свърне тука!“ И на малоумните тя каза:
[5] „дойдете, яжте хляба ми и пийте виното, което съм размесила;
[6] оставете неразумието, и ще живеете; ходете по пътя на разума.“
[7] Който поучава кощунника, ще си спечели безславие, и който изобличава нечестивеца – петно.
[8] Не изобличавай кощунника, за да те не намрази; изобличавай мъдрия, и той ще те обикне,
[9] дай съвет на мъдрия, и той ще бъде още по-мъдър; научи праведния, и той повече ще напредне в знание.
[10] Начало на мъдростта е страхът Господен, и познаването Светаго е разум;
[11] защото чрез мене ще ти се умножат дните, и ще ти се прибавят години живот.
[12] (Синко!) Ако си мъдър, мъдър си за себе си (и за ближните си); и ако си буен, сам ще си изтеглиш. (Който се крепи на лъжа, той пасе ветрове, припка подир хвъркащи птици: защото той е оставил пътя към своето лозе и се лута по пътечките на нивата си; преминава през безводна пустиня и земя, обречена да жадува, с ръце събира безплодие.)
[13] Жена безразсъдна, бъбрива, глупава и която нищо не разбира,
[14] сяда при къщните си врата на стол, по високите места на града,
[15] за да вика минувачите, които си вървят право по пътя:
[16] „който е глупав, да свърне тука“, и на малоумния казва:
[17] „крадена вода е сладка, и укрит хляб – приятен“.
[18] И той не знае, че там са мъртъвци, и че поканените от нея са в дън преизподнята. (Но ти се отдръпни, недей се бави на мястото, не спирай погледа си върху нея; защото по тоя начин ще минеш през чужда вода. Бягай от чужда вода и не пий от чужди извор, за да поживееш много време и да ти се прибавят години живот.)