[1] Елате да ликуваме пред Господа и да възкликнем към нашата спасителна скала.
[2] Да застанем пред лицето Му със славословие, да възкликнем към Него с песни,
[3] защото Господ е велик Бог и велик Цар над всички божества.
[4] В Неговата ръка са земните глъбини, Негови са и планинските върхове;
[5] Негово е морето и Той го е създал, и Неговите ръце са изваяли сушата.
[6] Влезте да се поклоним и да паднем по лице, да коленичим пред лицето на Господа, нашия Създател.
[7] Защото Той е наш Бог и ние сме народ от Неговото паство, и овце под Неговата закрила. А сега чуйте Неговия глас:
[8] „Не ожесточавайте сърцата си, както в Мерива, както в деня на изкушението в пустинята,
[9] където вашите предци Ме изкушаваха, подлагаха Ме на изпитание и видяха Моите дела.
[10] Четирийсет години негодувах срещу онова поколение и казах: „Тези хора се заблуждават в сърцето си и не опознаха Моите пътища.“
[11] Затова се заклех в гнева Си, че те няма да влязат в страната, където ще им дам покой.“