[1] За първия певец. Псалом на Давид.
[2] Небесата разказват за Божията слава и твърдта разгласява за делата на ръцете Му.
[3] Ден на деня предава слово и нощ на нощта разкрива знание
[4] без говор или думи, без да се чува гласът им.
[5] Техният зов се носи по цялата земя и техните думи – до краищата на света. В тях е поставил шатър за слънцето.
[6] И то излиза като младоженец от брачните покои, радва се като юнак да тича по своя път.
[7] То изгрява от края на небесата и шества до техния край. От топлината му нищо не може да се укрие.
[8] Законът на Господа е съвършен и запазва душата. Разпоредбите на Господа правят необразованите мъдри.
[9] Предписанията на Господа са справедливи и веселят сърцето; заповедта на Господа е ясна – просветлява очите.
[10] Страхът пред Господа очиства, пребъдва за вечни времена. Разпоредбите на Господа са истинни – всички са справедливи.
[11] Те са по-желани от злато, от много чисто злато, по-сладки са от капките на медената пита.
[12] И твоят служител е предупреждаван чрез тях. В спазването им е голямата награда.
[13] Кой може да осъзнае своите грешки? За онези, които не съзнавам, освободи ме от вина.
[14] Опази Своя служител и от умишлените грехове, за да не ме обладаят. Тогава ще бъда непорочен и чист от тежка вина.
[15] Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, моя защита и мой Избавител!