[1] На Давид. Да бъде прославен Господ, моята скала, Който учи ръцете ми на бой, пръстите ми на война!
[2] Ти си моя милост и моя крепост, мое прибежище и мой избавител, моя защита – у Тебе намерих убежище; Ти правиш народите да ми се подчиняват.
[3] Господи! Какво е човекът, че се грижиш за него, човешкият син, че му обръщаш внимание?
[4] Човекът е като дъх; дните му приличат на изчезваща сянка.
[5] Господи, наведи Своите небеса и слез; удари планините и те ще задимят;
[6] изпрати светкавица и ги разпилей; прати стрелите Си и ги разпръсни;
[7] простри ръцете Си от висините, избави ме и ме спаси от буйните води, от насилието на чужденци,
[8] на които устата им говори невъздържано и десницата им е десница на лъжата.
[9] Боже, нова песен ще изпея за Тебе, на десетострунна арфа ще възпея Тебе,
[10] Който даваш победа на царете, избавяш Своя служител Давид от погубващ меч.
[11] Избави ме и ме спаси от насилието на чужденци, на които устата им говори невъздържано и десницата им върши клетвопрестъпление.
[12] Нека нашите синове бъдат като отгледани растения, когато напълно израснат през времето на младостта си, нашите дъщери – като изваяни колони, предназначени за палати.
[13] Нека нашите хамбари да бъдат пълни с всякакви храни; нашите стада да се плодят с хиляди по пасищата ни;
[14] добитъкът ни да бъде угоен; да няма по нашите площади нито нещастие, нито несполука, нито плач.
[15] Блажен е този народ, който има това! Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог!