[1] Молитва на страдалец, когато унива и излива жалбата си пред Господа.
[2] Господи, чуй моята молитва и нека моите ридания да стигнат до Тебе!
[3] Не скривай лицето Си от мене; наклони ухо към мене, когато съм в беда; побързай да ме чуеш, когато викам,
[4] защото дните ми изчезнаха като дим и костите ми са обгорени като от огън;
[5] сърцето ми е като попарена и изсъхнала трева; забравям и хляба си да ям;
[6] станах кожа и кости от силата на своите стенания.
[7] Заприличах на пеликан в пустиня; станах като бухал в развалини;
[8] будувам и ридая като самотна птица на покрив.
[9] Враговете ми ме хулят по цял ден и онези, които ме възхваляваха, сега ме проклинат.
[10] Ям пепел като хляб, размесвам питието си със сълзи
[11] заради Твоя гняв и Твоето негодувание, защото Ти ме въздигна и Ти ме свали.
[12] Дните ми чезнат като сянка и аз изсъхнах като трева.
[13] А Ти, Господи, пребъдваш вечно и споменът за Твоето име преминава от род в род.
[14] Ти ще се надигнеш, ще се смилиш над Сион, защото е време да бъдеш милостив към него, понеже настъпи определеният час.
[15] Твоите служители копнеят за камъните на Сион и жалеят за неговата пръст.
[16] Тогава народите ще благоговеят пред името на Господа и всичките земни царе – пред Неговата слава.
[17] Когато Господ съгради Сион, ще се появи в славата Си,
[18] ще погледне милостиво към молитвата на немощните и няма да презре молбите им.
[19] Това ще се запише за бъдещото поколение и народът, който тогава ще се роди, ще възхвали Господа,
[20] защото Той надникна от святата Си висота, Господ погледна от небесата към земята,
[21] за да чуе стоновете на затворниците, да освободи от смърт обречените.
[22] Тогава ще възвестяват името на Господа сред Сион и ще го прославят в Йерусалим,
[23] когато народите и царствата се съберат заедно, за да служат на Господа.
[24] Той изтощи силите ми по моя път, съкрати дните ми.
[25] Аз казах: „Боже мой, не ме грабвай по средата на моите дни. Твоите години надживяват всички родове.
[26] В началото Ти сътвори основите на земята и небесата са създание на Твоите ръце.
[27] Те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; те всички ще овехтеят като дреха и Ти ще ги смениш като облекло – и ще се променят;
[28] но Ти винаги си Същият и Твоите години няма да се свършат.
[29] Синовете на Твоите служители ще живеят спокойно и потомството им ще се утвърди пред Тебе.“