[1] Защо, Господи, стоиш далече и се криеш във време на неволя?
[2] Нечестивият преследва сиромаха заради гордостта си. Нека да се хване в кроежите, които е замислил.
[3] Защото нечестивият се хвали с желанията на душата си, алчният кощунства и презира Господа.
[4] В гордостта си нечестивият, навирил нос, си казва: „Бог не търси сметка. Няма Бог.“ Това са неговите мисли.
[5] Пътищата му са неуспешни във всяко време. Твоите присъди са високо и далече от него. Всички свои неприятели презира.
[6] Той си казва в сърцето си: „Непоклатим съм, зло няма да ме сполети от род в род.“
[7] Устата му е пълна с проклятия, измами и насилие, а езикът му е несправедлив и пагубен.
[8] Той стои в засада край селищата, убива невинния в потайни места, очите му дебнат бедния.
[9] Той се таи като лъв в храсталака, причаква, за да хване сиромаха. Той хваща сиромаха и го въвлича в мрежата си.
[10] Той сразява, удря и слабите падат в неговата примка.
[11] Казва си: „Бог е забравил, скрил е лицето Си, никога няма да види.“
[12] Откликни, Господи, Боже! Вдигни ръката Си! Не забравяй потиснатите.
[13] Защото нечестивият може да се отрича от Бога и да си казва: „Ти няма да търсиш сметка.“
[14] Ти Сам виждаш, понеже забелязваш страдания и притеснения, за да въздадеш с Твоята ръка. Бедните се уповават на Тебе. Ти си помощник на сираците.
[15] Сломи ръката на злия и нечестивия, така че потърси ли се нечестието му, да не се намери нищо.
[16] Господ е Цар за вечни времена и завинаги! Онези, които се покланят на други богове, ще изчезнат от Неговата земя.
[17] Господи, Ти чуваш желанието на смирените. Ти укрепваш сърцата им, вслушваш се,
[18] за да въздадеш правосъдие на сираците и потиснатите и повече никой човек да не всява страх по земята.