[1] За първия певец. От Йедутун. Псалом на Давид.
[2] Казах си: „Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си, ще обуздавам устата си, докато нечестивият е пред мене.“
[3] Бях ням и безгласен и мълчах, лишен от блага; и моето страдание се усили.
[4] Пламна сърцето в гърдите ми, огън се разгоря в мислите ми. Тогава проговорих с езика си:
[5] „Господи, дай ми да узная кога ще бъде моят край, открий ми числото на моите дни, за да разбера, че съм преходен.
[6] Ето кратки са дните, които Ти си ми определил, и възрастта ми е като нищо пред Тебе. Наистина, животът на всеки човек е като полъх.
[7] Наистина, човек е като сянка; напразно вдига шум, трупа съкровища и не знае кой ще ги получи.
[8] И сега какво ми остава да очаквам, Господи? Надеждата ми е единствено в Тебе.
[9] Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумен за поругание.
[10] Станах ням, не отварям устата си, защото Ти направи това.
[11] Отклони от мене Своите удари, аз изнемогвам от Твоята поразяваща ръка.
[12] Когато с изобличение наказваш човека за беззаконията, Ти накърняваш неговата хубост, както молци развалят дреха. Така че всеки човек е само полъх!
[13] Господи, чуй молитвата ми, вслушай се в моя вопъл, не стой безмълвен пред моите сълзи, защото аз съм гост пред Тебе и странник, както и всички мои предци.
[14] Отвърни гневен поглед от мене, та да мога да отдъхна, преди да си замина и да ме няма вече.“