[1] Песен. Псалом на Кореевите синове. За първия певец. По мелодията на махалат. Поучение на Еман Езрахит.
[2] Господи, Боже на моето спасение, ден и нощ зова към Тебе.
[3] Дано да стигне до Тебе молитвата ми; вслушай се в молбата ми,
[4] защото душата ми се насити на страдание, а животът ми се приближи до преизподнята.
[5] Бях равен с мъртвите, станах като юнак без сила.
[6] Проснат бях сред мъртвите; бях сред убитите, лежащи в гроба, за които Ти вече не си спомняш, тъй като са отхвърлени от Твоята ръка.
[7] Ти ме положи в яма, постави ме в бездна и мрак.
[8] Над мене тегне Твоята ярост и всички Твои вълни ме заливат.
[9] Ти отдалечи от мене тези, които ми се доверяваха, и ги накара да се отвращават от мене. Затворен съм и не мога да изляза.
[10] Окото ми се умори от тъга; цял ден викам към Тебе и простирам ръката си към Тебе.
[11] Ще направиш ли чудеса с умрелите? Нима мъртвите ще се надигнат и ще Те прославят?
[12] В гроба ли ще се разгласява Твоята милост, а Твоята истина – в преизподнята?
[13] В мрака ли ще се проявят Твоите чудеса или Твоята правда – в земята на забравата?
[14] Обаче аз, Господи, Тебе призовавам. Молитвата ми ще Те срещне сутрин рано.
[15] Господи, защо отхвърляш душата ми и криеш лицето Си от мене?
[16] Аз съм нещастен и болнав от младини. В страха пред Тебе изнемогвам.
[17] Пламтящият Ти гняв премина над мене; Твоите ужаси ме унищожиха,
[18] всеки ден ме заливаха като вода и от всички страни ме обкръжаваха.
[19] Ти отдалечи от мене другар и близък; само мракът остана мой приятел.