[1] За първия певец. Псалом на Кореевия хор.
[2] Чуйте това, всички народи! Внимавайте всички, които живеете по света:
[3] синове на обикновени хора и синове на знатни, заедно богати и бедни!
[4] Устата ми ще говори мъдро и размислите ми ще са разумни.
[5] Ще наклоня ухото си към притча; ще разкрия загадката си с арфа.
[6] Защо да се боя в дни на бедствие, когато беззаконието на лоши хора ме обкръжи?
[7] Те се осланят на своето богатство и се хвалят с големия си имот.
[8] Но човек не може да откупи брат, не може да даде на Бога откуп за него,
[9] защото прекалено скъп е откупът за живота му и трябва да се откаже завинаги от това –
[10] че ще живее винаги и няма да види гроб.
[11] Защото всеки вижда, че и мъдрите умират, тъй както глупавият и неразумният загиват и оставят имота си на други.
[12] Те си мислят, че домовете им са вечни, техни жилища от род в род, а земите си назовават със своите имена.
[13] Но човекът не пребъдва в почест; той загива като добитъка.
[14] Този техен път е тяхното безумие и такъв е краят на онези след тях, които с големи уста ги одобряват.
[15] Те са предназначени като овце за преизподнята; смъртта ще бъде техен пастир. И праведните ще ги управляват на сутринта. И техните тела ще се разпаднат; преизподнята ще бъде техен дом.
[16] Но Бог ще изкупи душата ми от властта на преизподнята, тъй като ще ме приеме.
[17] Не се страхувай, когато някой забогатява, когато славата на дома му расте,
[18] тъй като няма да вземе нищо със себе си при смъртта си. Славата му няма да го последва.
[19] Ако и да се смята за щастлив приживе, защото го хвалят, когато му е добре,
[20] пак ще отиде в поколението на своите предци, които няма никога да видят светлина.
[21] Човекът, който пребивава в почест, но без разум, той загива като добитък.