[1] Псалом на Давид. Господи, извиках към Тебе; побързай към мене; чуй моя глас, когато Тебе призовавам!
[2] Нека се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян; издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва.
[3] Господи, постави стража на устата ми, пази вратата на устните ми;
[4] не насочвай сърцето ми към лоша дума, за да върша безсмислени дела на неправда с хора, които правят зло, и няма да вкуся от техните трапези.
[5] Накаже ли ме праведникът – това е милост; изобличи ли ме – това е най-добър елей, който главата ми няма да отхвърли, защото и моята молитва е винаги против техните злини.
[6] Техните управници бяха захвърлени в скалисти места и чуха думите ми, защото са приятни.
[7] Нашите кости са разпръснати като разцепени и раздробени в земята камъни в устата на преизподнята.
[8] Защото към Тебе, Господи Боже, са отправени очите ми; в Тебе намерих убежище; не отхвърляй душата ми!
[9] Запази ме от уловките на капани, поставени за мене, от клопките на онези, които правят злини.
[10] Неправедните нека паднат в собствените си мрежи, докато аз единствен ще премина.