Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter

[1] За първия певец. Песен на Кореевия хор.

[2] Боже, с ушите си чухме, нашите предци ни разказваха за делото, което си сторил през техните дни, в древните времена.

[3] Ти със Своята ръка си изгонил народи, а тях си настанил; съкрушил си други племена, а тях си разширил.

[4] Защото те не са придобили с меча си земята и тяхната ръка не им е дала победа, а Твоята десница и Твоята мощ, и светлината на Твоето лице, понеже си оказал благоволение към тях.

[5] Боже, Ти си мой Цар, Който заповядваш победа на Яков.

[6] С Тебе ще прободем нашите врагове, в Твое име ще стъпчем онези, които се надигат против нас.

[7] Защото не се уповавам на моя лък и моят меч не може да ме спаси.

[8] Но Ти ни спасяваш от враговете ни и посрамваш онези, които ни мразят.

[9] С Бога се хвалим всеки ден и Твоето име ще прославяме вечно.

[10] Но сега Ти ни отхвърли и не излизаш с нашите войски;

[11] обърна ни в бягство пред врага и онези, които ни мразят, ни ограбват.

[12] Даде ни като овце за ядене и ни разпръсна между народите.

[13] Продаде народа Си без печалба и не поиска висока цена за него.

[14] Ти ни направи за подигравка на нашите съседи, за присмех и за хула на всички, които са около нас.

[15] Направи ни за укор сред народите, за презрително поклащане на глава сред тях.

[16] Моето унижение е пред мене всеки ден и срам покрива моето лице

[17] заради гласа на присмехулника и на хулителя, заради погледите на врага и отмъстителя.

[18] Всичко това се стовари върху нас, но не Те забравихме и не нарушихме Твоя завет.

[19] Нашето сърце не Те предаде, нашите стъпки не се отбиха от Твоя път,

[20] макар че Ти ни съкруши в мястото на чакали и ни покри със сянката на смъртта.

[21] Ако бяхме забравили нашия Бог и бяхме протегнали ръцете си към чужд бог,

[22] нямаше ли Бог да открие това, защото Той знае тайните на сърцето?

[23] Но заради Тебе ни убиват всеки ден, гледат на нас като на овце за клане.

[24] Стани, Господи! Защо спиш? Събуди се, не ни отхвърляй завинаги!

[25] Защо скриваш лицето Си, забравяш нашето страдание и притеснението ни?

[26] Защото душата ни е съкрушена в прахта, тялото ни е повалено на земята.

[27] Ела ни на помощ и ни спаси заради Своето милосърдие!

Псалми — Chapters