[1] Господи, спомни си за Давид и за всичките му скърби –
[2] как той се е клел на Господа, как е дал обет на силния Бог на Яков:
[3] „Никога няма да вляза в шатъра си, няма да легна на леглото си;
[4] няма да дам сън на очите си и дрямка на клепачите си,
[5] докато не намеря място за Господа, жилище за силния Бог на Яков.“
[6] Ето ние слушахме за това място във Витлеем, намерихме го в полетата на Ярим.
[7] Да идем в Неговото жилище, да се помолим пред подножието на нозете Му.
[8] Господи, влез в мястото на Своя покой – Ти и ковчегът на Твоето величие.
[9] Твоите свещеници ще се облекат в правда и Твоите верни хора ще ликуват от радост.
[10] Не отвръщай лице от Своя помазаник заради Давид, Твоя служител.
[11] Господ се закле на Давид със сигурна клетва и няма да се отклони от думите Си: „Ще поставя потомък от твоите наследници на престола ти.
[12] Ако твоите синове спазват Моя завет и Моите заповеди, на които ще ги науча, тогава синовете им вечно ще седят на твоя престол.“
[13] Защото Господ избра Сион, пожела го за Свое жилище.
[14] „Това е Мое вечно жилище: тук ще се поселя, защото силно го пожелах.
[15] Ще благословя и преблагословя неговото препитание, ще наситя бедните му с хляб,
[16] а свещениците му ще облека в спасение и верните му хора ще ликуват от радост.
[17] Там Аз ще издигна величието на Давид, ще приготвя светилник на Своя помазаник.
[18] Враговете му ще покрия с позор, а на него ще засияе короната му.“