[1] За първия певец. По мут-лабен. Псалом на Давид.
[2] Господи, ще Те прославя от цялото си сърце, ще разказвам за всичките Ти чудеса.
[3] Ще се радвам и ще ликувам за Тебе! Ще възпея Твоето име, Всевишни!
[4] Когато враговете ми отстъпят, ще паднат и ще загинат пред Твоето лице,
[5] защото Ти извърши съд над мене и отсъди моето дело. Ти седна на престола и реши справедливо.
[6] Ти възнегодува против народите, погуби нечестивите, заличи името им завинаги и за вечни времена.
[7] Врагът е унищожен завинаги. Ти разруши градовете. С тях загина и споменът за тях.
[8] А Господ пребъдва вечно; Той е поставил престола Си за съд
[9] и ще съди света справедливо, Той ще отреди справедлива присъда за народите.
[10] И така, Господ ще бъде защита за потиснатия, прибежище в трудни времена.
[11] Затова ще се уповават на Тебе онези, които познават Твоето име, защото Ти, Господи, не изоставяш онези, които Те търсят.
[12] Възпявайте Господа, Който обитава Сион! Възвестявайте Неговите дела сред народите!
[13] Защото Този, Който търси вината за пролятата кръв, Той помни потиснатите, не забравя вика на бедните.
[14] Бъди милостив към мене, Господи! Погледни как страдам от онези, които ме мразят! Избави ме от смъртта,
[15] за да разгласявам възхвалата за Тебе; ще се радвам пред жителите на Йерусалим, защото Ти ме спаси.
[16] Народите паднаха в ямата, която бяха изкопали; заплетоха се в примката, която бяха заложили.
[17] Господ се познава по присъдите, които отрежда; нечестивият се оплита в делата на ръцете си.
[18] Нечестивите отиват в преизподнята, както и всички народи, които забравят Господа.
[19] Защото смиреният няма да бъде забравен завинаги, надеждата на бедните няма да загине за вечни времена.
[20] Откликни, Господи! Не оставяй човекът да вземе надмощие! Нека народите да бъдат съдени пред Тебе!
[21] Господи, нека изпаднат в ужас! Нека народите да знаят, че те са просто хора.