[1] За първия певец. Псалом на Давид. Боже, Когото аз възхвалявам, недей да мълчиш,
[2] защото против мене са зинали уста на нечестив и уста на коварен човек; говорят ми с лъжлив език;
[3] обкръжават ме с думи на омраза и неоснователно воюват срещу мене.
[4] Те враждуват против мене, докато аз се моля за тях;
[5] отвръщат ми със зло за доброто, с омраза – за моята обич.
[6] Постави над него нечестив човек и Сатаната да застане от дясната му страна.
[7] Когато бива съден, да излезе виновен и дори молитвата му да бъде смятана за грях.
[8] Дните му да бъдат малко и званието му друг да вземе.
[9] Децата му да останат сираци, а жена му – вдовица.
[10] Дано децата му да се скитат и да станат просяци, да търсят хляб далече от разрушените си домове.
[11] Лихвар да заграби всичко, което притежава, и чужди хора да разграбят всичко, за което е работил.
[12] Да няма кой над него да се съжали, да няма кой да се погрижи за сираците му.
[13] Потомството му да загине и името му да се заличи още в следващия род.
[14] Нечестието на предците му да бъде споменато пред Господа и грехът на майка му да не бъде заличен.
[15] Те да бъдат винаги пред Господа и Той да заличи спомена за тях от земята
[16] – затова, че такъв човек не е помислил да бъде милостив, а преследва беден и безпомощен, както и човек със съкрушено сърце, за да го умъртви;
[17] той обикна проклятието и то ще падне върху него; не пожела благословението и то ще се отдалечи от него;
[18] той се облече в проклятие като с дреха; то се вля като вода в неговите вътрешности и като елей – в неговите кости;
[19] нека то му бъде като дреха, с която се облича, и като пояс, с който постоянно се опасва.
[20] Такава да бъде отплатата от Господа на обвинителите ми и на онези, които злостно заговорничат срещу мене.
[21] Но Ти, Господи, Владико, защити ме заради Своето име, защото Твоята милост е голяма; избави ме,
[22] защото съм беден и безпомощен и сърцето ми е наранено в моите гърди.
[23] Аз чезна като избледняваща сянка; гонят ме като скакалец.
[24] Коленете ми изнемощяха от пост и тялото ми стана кожа и кости.
[25] Станах за присмех пред хората; които ме виждат, поклащат глава.
[26] Помогни ми, Господи, Боже Мой, спаси ме заради Своята милост.
[27] Нека се разбере, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си извършил това.
[28] Те проклинат, Ти пък благославяй; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят служител нека се зарадва.
[29] Да се облекат в безчестие моите обвинители и нека като с дреха да се покрият със своя срам.
[30] А пък аз с уста непрестанно ще славя Господа и сред мнозина ще Го възхвалявам,
[31] защото Той закриля бедния, за да го спаси от онези, които го осъждат.